Здраве и безопасност
Отговорности на работодателя
Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите в съответствие с разпоредбите на здравеопазването и безопасни условия на труд. Работодателите трябва да гарантират здравето и безопасността на работниците като прилагат необходимите мерки, включително: мерки за предотвратяване на професионалните рискове; предоставяне на информация и обучение; осигуряване на необходимата организация и средства. Работодателите се задължават да извършват оценка на риска на работното място; предприемат необходимите мерки за избягване на рисковете; ограничаване на рисковете при източника на възникването му; и оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати. Наредба № 5 от 2010 г. установява минимални изисквания за здраве и безопасност за защита на работниците от рискове за очите и кожата, дължащи се на излагане на изкуствено оптично лъчение (AOR), включително некохерентно и лазерно лъчение, с ограничителни стойности на излагане, определени в закона. Работните места, които надвишават ограничителните стойности на излагане, трябва да бъдат обозначени с табели за ограничен достъп, а при нарушаване на ограничителните стойности се изискват незабавни действия за намаляване на излагането и адаптиране на превантивните мерки. Работодателите трябва да осигуряват здравен надзор чрез задължителни медицински прегледи и поддържане на здравни досиета, както и да се консултират с работниците или техните представители. Работодателите трябва да осигуряват незабавна първа помощ, подходящ транспорт и достъп до медицинско лечение за работниците, които са претърпели трудови злополуки или заболявания. Считано от април 2024 г., Кодексът на труда (SG № 27/2024) се изменя, за да се засилят правилата за дистанционна работа, безопасност на работното място и отговорност на работодателя. Законът определя дистанционните работни места и изисква работодателите да гарантират, че домашната среда на телеработниците отговаря на стандартите за здраве и безопасност. Служителите трябва да потвърдят спазването и да докладват инциденти или рискове, а работодателите трябва да предоставят обучение по безопасност и писмени инструкции. Отговорността за трудови злополуки може да бъде ограничена, ако служителите пренебрегнат правилата за безопасност. Измененията въвеждат задължения за прозрачност за алгоритмичните системи за управление, като гарантират, че работниците са информирани за автоматизираните инструменти за вземане на решения, които засягат тяхната заетост. Освен това реформите изясняват отговорността за трудови злополуки и установяват, че подизпълнителите носят съвместна отговорност за изплащането на заплатите, за да се защитят работниците в многостепенни трудови правоотношения. Източници: §4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд от 1997 г., последно изменен през 2024 г.; Наредба № 5 от 2010 г. за минималните изисквания за здраве и безопасност по отношение на експозицията на физични агенти; §9 от Наредба № 9 за здравословни и безопасни условия на труд на работниците в мините; Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, ДВ бр. 27, 2024 г. (влязъл в сила на 2 април 2024 г.).
Безплатна защита
Работодателите са задължени да използват колективни мерки за безопасност , за предпочитане с използване на лични предпазни средства. Работодателите са длъжни редовно да проверяват и поддържат в добро работно състояние личните предпазни средства и средствата за лична и колективна защита. В случай при риск за здравето и безопасността, който не може да бъде отстранен по друг начин, се използват лични предпазни средства. Личните предпазни средства трябва да осигуряват защита срещу опасностите, да не са вредни за здравето и да не пречат на извършването на работата. Работниците са длъжни да използват правилно дадените им лични предпазни средства и специално работно облекло и след употреба да ги връщат на съответното място за съхранение. Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място има допълнителни разпоредби относно използването на лични предпазни средства. Като част от техническите и организационните мерки за намаляване на експозицията на изкуствено оптично излъчване (AOR), работодателите трябва да предоставят подходящи ЛПС, особено когато нивата на експозиция рискуват да надвишат граничните стойности, определени в закона. Работодателите трябва да предоставят ЛПС, когато рисковете не могат да бъдат елиминирани или достатъчно намалени чрез колективни защитни мерки, като гарантират, че ЛПС отговарят на нормативните стандарти, предпазват от специфични опасности на работното място, отговарят на ергономичните и здравните нужди и са съвместими при използване на няколко устройства. ЛПС обикновено са за индивидуална употреба, като се спазват хигиенни мерки за споделеното оборудване, а работодателите трябва да оценяват пригодността на ЛПС, да ги поддържат и заменят при необходимост и да осигуряват правилното им съхранение и периодични проверки. Работниците трябва да бъдат информирани за рисковете, обучени за употребата, съхранението и проверката на ЛПС и да ги връщат при прекратяване на трудовото правоотношение, с изключение на специалното работно облекло, свързано с микроклимата на работното място, което може да бъде запазено при определени условия. Работодателите поемат разходите за поддръжка, подмяна и предоставяне на ЛПС, като работниците могат да носят отговорност за умишлено повреждане или загуба. §4, 7, 10 и 34 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд от 1997 г., последно изменен през 2024 г.; Наредба № 5 от 2010 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност по отношение на експозицията на физични агенти; Наредба № 3 за използването на лични предпазни средства на работното място от 2001 г.
Обучение
Работодателите са длъжни да гарантират здравето и безопасността на работниците, като предоставят необходимата информация и обучение. Работодателите не трябва да допускат работници до места, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота или лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. Работодателят е длъжен да осигури на работника инструкции за професионалното здраве и безопасност, както и обучение, съответстващо на длъжността на служителя преди започване на работа или промяна на работно място. Тази инструкция или обучение се повтарят, в случай на промяна или модернизиране на работното оборудване или технология. Работодателят поема всички разходи за провеждане на обучението, което се провежда в работно време. Обучението по въпросите на здравето и безопасността, се провежда периодично, като се отчитат нови или променени рискове. Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни: да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и препарати, транспортни средства и друго работно оборудване; да използват правилно личните предпазни средства и специално работно облекло; да не отстраняват или променят без разрешение средствата за колективна защита; да информират незабавно работодателя или длъжностните лица за всяка ситуация, която представлява или може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита; да съдействат на работодателя или на съответните длъжностни лица. Ако по закон или колективен трудов договор работодателят е задължен да осигури обучение, необходимо за извършване на работата, това обучение се предоставя безплатно и се счита за работно време. Когато е възможно, това обучение трябва да се провежда през нормалното работно време. Работодателите са длъжни да обучават работниците за правилното използване на ЛПС, за да се гарантира ефективна защита срещу опасностите, свързани с изкуственото оптично излъчване (ИОИ), както е посочено в оценката на риска и в съответствие със Закона за здраве и безопасност при работа. Работодателите са длъжни да информират работниците за химическите, биологичните и физическите опасности на работното място. Те включват рискове като токсични газове, прах, радиация, шум, екстремни температури, лоша вентилация и механични опасности. Работниците трябва да бъдат обучени за рисковете за здравето и мерките за безопасност. Всяка информация, свързана с безопасността, трябва да бъде предоставена на ясен и разбираем език, за да се гарантира ефективна защита и спазване на правилата. Източници: §4, 16, 26 и 34 на Закон за здравословни и безопасни условия на труд от 1997 г., последно изменен през 2022 г.;§228a от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г.§7 от Наредба № 9 за здравето и безопасността на работниците в мините
Инспекция по труда
Инспекция на труда в България е регламентирана в Закона за инспектиране на труда 2008 г. Цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“). Осъществяването на контрол по спазването на трудовото законодателство се изпълнява също така и от други държавни органи.Националният съвет по условията на труд е постоянен орган за координация, консултации и сътрудничество в областта на инспекцията по труда. Съгласно последните изменения, трудовите власти вече разчитат изцяло на електронния регистър на заетостта на Националната агенция по приходите (НАП) за достъп до данни за наемане и прекратяване на трудови договори. Тази реформа премахва необходимостта работодателите да подават уведомления на хартия, което значително облекчава административната тежест. Вместо това, Инспекцията по труда и другите надзорни органи получават дигитален достъп в реално време до информация за заетостта, което подобрява надзора и откриването на недекларирана или неформална работа.
Констатациите и предписанията на инспекторите по труда по отношение на спазването на законодателството са вписани в ревизионна книга. Работодателите са длъжни да имат ревизионна книга, в която да вписват констатациите и предписанията на контролните органи и при поискване да им предоставят тази книга. Инспектирането на труда включва контрола по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и специализирания контрол по Закона за насърчаване на заетостта и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Има повече от десет различни контролни органи, ангажирани в инспекцията на труда в България. източници: §399-401 и 408 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2025 г.; Закон за инспектиране на труда 2008 г., последно изменен през 2015 г.
Правилник за здраве на работното място
- Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г. / Labour Code 1986, last amended in 2023
- Закон за инспектиране на труда 2008 г., последно изменен през 2015 г. / Labour Inspection Act 2008, last amended in 2015
- Закон за здравословни и безопасни условия на труд от 1997 г., последно изменен през 2022 г. / Health and Safety at Work Act 1997, last amended in 2022
