Принудителен труд
Забрана за насилствен и принудителен труд
В съответствие с българската Конституция, никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. В Наказателният кодекс също има разпоредби относно принудителния труд. Лице, което набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел използването им за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи, или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 3 000 до 12 000 лв. Извършителят се наказва с лишаване от свобода за срок от три до десет години и глоба от 10 000 до 20 000 лв, ако горепосоченото деяние е извършено по отношение на лице, не навършило осемнадесет години; чрез използване на принуда или заблуда; чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода; чрез злоупотреба с положение; чрез злоупотреба с власт; чрез обещаване, даване или получаване на подкуп. По отношение на децата, когато насилието или експлоатацията се извършват от лице, което е юридически отговорно за благосъстоянието на детето, независимо дали чрез съдебно решение, трудово правоотношение или договор, прокуратурата трябва незабавно да уведоми Дирекцията за социално подпомагане и работодателя. Това гарантира незабавното отделяне на извършителя от засегнатото дете или деца.
Наказателният кодекс предвижда строги наказания за трафик на хора. Член 159а криминализира набирането, транспортирането, укриването или приютяването на лица с цел експлоатация, включително сексуални действия, принудителен труд, просия, отнемане на органи или принудителен контрол, независимо от съгласието на жертвата. Наказанията варират от две до осем години лишаване от свобода и глоби между 3000 и 12 000 лева. При утежняващи обстоятелства, като трафик на непълнолетни, използване на принуда или злоупотреба с власт, наказанието се увеличава на три до десет години и по-високи глоби.
Източници: §48 от Конституцията на България от 1991 г., последно изменена през 2015 г.; §159-А-В от Наказателния кодекс от 1968 г., последно изменен през 2018 г.; 36е от Закона за закрила на детето от 2000 г., последно изменен през 2025 г.
Свобода за смяна работата и право на напускане на работа
Изисква се предизвестието за прекратяване на договора да бъде едно и също за работника и работодателя.
Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, освен ако страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 90 дни (три месеца). Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
Работниците имат право да прекратят договора с или без предизвестие. Изчерпателен списък на основанията, които позволяват на работника да прекрати договора без предизвестие, се предоставя съгласно Кодекса на труда.
източници: §326-327 на Кодекса на труда 1986, изменен през 2023 г.
Нехуманни условия на труд
Продължителността на работното време в в България е 40 часа седмично. Общата продължителност на извънредния труд, извършена от работника или служителя в рамките на една календарна година не може да надвишава 150 часа. Продължителността на извънредния труд не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. Тези ограничения за извънреден труд не се прилагат в случай на извънреден труд във връзка с националната отбрана; в случай на бедствие или възстановяване на комунални услуги и предоставяне на медицински помощ. Също така максималната продължителност на работното време, включително извънредния труд не може да надвишава 46 часа дневен и 44 часа нощен труд.
Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда промени максималния отчетен период, който се изисква за изчисляване на работното време на по-дълга база. Преди промяната работодателят можеше да избира от една седмица до шест месеца. От 1 януари 2021 г. включително работодателят трябва да избира отчетния период между един и четири месеца. Изключения се правят в случай на колективни трудови договори. Съгласно чл. 146 се допуска извънреден труд за по-голяма продължителност, която не трябва да надвишава 300 часа годишно за предприятия, в които е сключен колективен трудов договор. Предприятията, за които не е приложим колективен трудов договор, трябва да се придържат към извънреден труд от 150 часа годишно.
източници: §146 на Кодекса на труда 1986, изменен през 2023 г.
Регламентиране на принудителния труд
- Конституцията на България 1991 г., последно изменена през 2015 г. / Constitution of Bulgaria 1991, last amended in 2015
- Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г. / Labour Code 1986, last amended in 2023
- Наказателния кодекс 1968 г., последно изменен през 2018 г. / Penal Code 1968, last amended in 2018
