Годишен отпуск и празници
Платен отпуск
Платеният годишния отпуск се регламентира от Кодекса на труда.. Работниците имат право най-малко на 20 работни дни платен годишен отпуск. При постъпване на работа за първи път работникът може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Някои категории работници в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск. Категориите работници и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.
При работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия, както и при ненормиран работен ден, работниците и служителите имат право на допълнителен платен отпуск от пет работни дни.
По-голям размер на платения годишен отпуск може да се уговори в Колективните трудови договори, както и индивидуалните трудови договори.
Платен годишен отпуск може да се ползва наведнъж или на части и трябва да се използва в съответствие с график, утвърден от работодателя, по време на календарната година, за която се полага. Работодателите са задължени да изготвят график за ползване на платения годишен отпуск, след консултации с представителни организации на работниците и служителите. Платеният годишен отпуск трябва да бъде ползван от работника след писмено одобрение от работодателя. Служители под 18-годишна възраст и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, по свое заявление, както и през друго време през годината.
Работникът използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. В случай че работникът няма възможност да ползва платения годишен отпуск изцяло или частично в годината, за която се полага отпускът, работникът може да ползва този отпуск през следващата календарна година. Ако отпускът бъде отложен или не бъде ползван до края на календарната година, за която се полага, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца от края на календарната година, за която се полага.
Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуск в този период, служителят или работникът има право сам да определи времето на ползване на същия като уведоми работодателя в писмена форма най-малко 14 дни предварително. Когато платеният годишен отпуск или част от него не се използва до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо по каква причина (свързана с работодателя или служителя), служителят няма право да я използва.
В такъв случай, правото на работника на платен годишен отпуск изтича след две години, считано от края на годината, за която се полага отпускът.
По-рано, Кодексът на труда изискваше работодателят предварително да определи график за ползване на платен годишен отпуск за следващата календарна година. Промените в Кодекса на труда през 2015 г. премахнаха изискването да се създават такива графици. Годишният отпуск сега се предоставя с писмена заповед на работодателя. В началото на всяка календарна година (но не по-късно от 31 януари), работодателят е длъжен да уведоми всеки работник в писмен вид за размера на платения годишен отпуск, който той има право да използва през годината, включително забавения или неизползван отпуск от миналата година.
Един работник може да поиска от работодателя да използва част от годишния си отпуск в рамките на определен период от годината, за да изповядва религията си, при условие че продължителността на този период не е по-голяма от броя на дните за Великденските празници. Измененият Кодекс на труда предвижда още, че за тези работници/служители, които изповядват никаква религия, различна от източното православие, работодателят трябва да разреши избраното от тях използване на платен годишен отпуск или неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, при условие че тези празници не са по-дълги от православните религиозни празници, предвидени в чл. 154 от Кодекса на труда.
Размерът на платения годишен отпуск при непълен работен ден се изчислява пропорционално на работното време, което се зачита за трудов стаж.
Не съществува разпоредба в закона, според която годишният отпуск се увеличава с увеличаване на трудовия стаж. Работници на 18 години и не навършили 18 години, имат право на платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 26 работни дни. Работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Работници или служители, не навършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината
При постъпване на работа за първи път работникът може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
За времето на платения годишен отпуск работниците имат право на възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. ъзнаграждението за платен годишен отпуск се изплаща по искане на работника или служителя, най-малко 3 дни преди началото на отпуска.
Не се позволява компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Работодателят има право да предостави платен годишен отпуск без съгласието на служителя по време на престой с дължина повече от пет дни, както и в случаите, когато всички служители са в отпуска едновременно. Работодателят също така има право да предостави платен годишен отпуск, ако служителят, след покана от работодателя, не е заявил ползването му до края на годината, за която се отнася.
Съгласно Закона за мерките и действията при обявеното извънредно положение (23 март 2020 г.) бяха въведени няколко спешни мерки. В зависимост от специфичния характер на работата работодателите могат да организират работа от вкъщи или дистанционна работа без съгласието на работниците. По време на пандемията от COVID, когато периодът без работа е повече от пет работни дни, работодателят може да предостави на работника платения му годишен отпуск дори без писмено искане или съгласие на работника.
източници: §155, 156, 172-178, 305 и 319 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г.; §22-24 на Постановление № 72/1986 за работното време, почивките и отпуските, последно изменение през 2018 г.
Заплащане на официални празници
Официалните празници са определени от Кодекса на труда
Има тринадесет официалните празници в България. Тези празници са на религиозна и историческа основа. Официалните празници са:
Нова година -(1 януари);
Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник (3 март);
Ден на труда и на международната работническа солидарност (1 май);
Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия (6 май);
Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост (24 май);
Ден на Съединението (6 септември);
Ден на Независимостта на България (22 септември);
Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения (1 ноември);
Бъдни вечер (24 декември); Рождество Христово (25 и 26 декември);
Великден - два дни (неделя и понеделник), които се определят в съответната година.
Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за чествуване на определени професии или отдаване на почит. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.
За осигуряване на равен брой работни дни за всяка календарна година, официалният празник (с изключение на Великден), който съвпада със събота или неделя, се премества на следващия понеделник.
източници: §154 на Кодекса на труда 1986, последно изменен през 2023 г.
Седмична и дневни почивки
Дневните и седмичните почивки на работниците се определят по реда на Кодекса на труда. Работниците имат право на непрекъсната между дневна почивка от най-малко 12 часа.
При петдневна работна седмица работникът има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият по принцип е в неделя. В тези случаи на работника се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Ако работното време се изчислява на седмична или по-дълга база, непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. За работещите на смени, седмичната почивка може да бъде по-малка от 36 часа, но не по-малка от 24 часа.
източници: §152 и 153 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г.
Документи, регламентиращи годишния отпуск и празници
- Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г. / Labour Code 1986, last amended in 2023
- Постановление № 72/1986 за работното време, почивките и отпуските, последно изменение през 2018 г. / Decree No. 72/1986 on hours of work, rest and leave, last amended in 2018
