Семейни отговорности
Бащинство
Бащите имат право на отпуск по бащинство по Кодекса на труда. Бащите имат право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписването му от лечебното заведение
Дневното парично обезщетение се равнява на 90% от среднодневния доход на бащата за последните 12 месеца, но не повече от среднодневното нетно възнаграждение за периода.
Отпуска по бащинство е платен отпуск и обезщетението се равнява на 90% от среднодневната надница или на осигурителния доход на бащата. Отпуск по бащинство се финансира чрез държавно обществено осигуряване.
Работникът трябва да има минимум 12 месечен осигурителен стаж за да получи право на отпуск по бащинство. Приемният баща има право на 15-дневен отпуск по бащинство с обезщетение, както е посочено по-горе, при осиновяване на деца на възраст до 5 години.
източници: §163.7 на Кодекса на труда 1986 г., изменен през 2023 г.; § 1, 41, 48, 50 (6) от Кодекса за социално осигуряване от 2003 г.
Родителски отпуск
След използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Със съгласието на майката, този отпуск може да бъде предоставен на бащата. Родителският отпуск е семейно право.
По време на срока на родителския отпуск, не се изплащат заплати. За родителски отпуск обикновено се плаща месечно обезщетение с фиксирана ставка. Въпреки това, ако родителският отпуск се счита за част от отпуска по майчинство (410 дни), на работника са изплатени 90% от заплатата в продължение на поне 183 дни на родителския отпуск (след като детето навърши шест месеца). Заплатите се изплащат чрез държавното обществено осигуряване. Считано от юни 2017 г., ако майката или приемната майка (или което и да е друго лице, което взема родителски отпуск) реши да не използва родителски отпуск изцяло или частично след 135-ия ден, лицето има право да получи частична компенсация за оставащия период на отпуск. Частичната компенсация е 50% от нормалната фиксирана ставка за обезщетение, която родителите получават по време на родителския отпуск. Бащите и осиновителите имат право на до два месеца отпуск за отглеждане на дете, докато детето навърши осем години, освен ако вече не са ползвали подобен отпуск по други разпоредби. Този отпуск може да се ползва наведнъж или на части, като се уведоми работодателят най-малко десет дни предварително. Той не се предоставя, ако детето е починало, е било осиновено, настанено в държавна грижа или ако родителските права на бащата са отнети или ограничени. По време на отпуска се изплаща обезщетение съгласно отделен закон, а времето се зачита за трудов стаж. Процедурите за ползване се определят от Министерския съвет. Съгласно изменението от август 2024 г., бащите вече имат право да ползват остатъка от отпуска за отглеждане на дете, когато майката на дете под 2-годишна възраст е починала, е загубила родителските си права, е заболяла тежко или е прехвърлила правата си съгласно съдебно решение. С съгласието на бащата този отпуск може да се ползва и от неговите родители или от бабите и дядовците по майчина линия на детето. Отпускът се изплаща от държавната социална осигуровка. Осиновителите или приемните бащи също имат право на отпуск по бащинство, осиновяване или грижи за дете при посочените по-горе условия. За да имат право на отпуск, те трябва да представят медицински доклади, смъртен акт или съдебно решение. Не е необходимо съгласието на майката. Те имат право на два месеца отпуск за грижи, докато детето навърши 8 години, който може да бъде взет наведнъж или на части. Служителите трябва да уведомят работодателите си най-малко десет дни предварително. Източници: §163 и 164 от Кодекса на труда от 1986 г., изменен през 2023 г.; §1, 41, 48, 50(7) от Кодекса за социално осигуряване от 2003 г.; §167 от Кодекса на труда SG № 66, 2024 г.; Указ № 105, актуализиращ Наредбата за работното време, почивките и отпуските, 2025 г.
Възможност за гъвкаво работно време за родители / Баланс между работа и личен живот
Няма ясна разпоредба за гъвкаво работно време за родителите с малки деца. Въпреки това, съществува разпоредба за работа на непълно работно време (най-малко четири часа на ден) за период до три месеца в рамките на една календарна година. Работодателите са задължени също така, да улеснят доколкото е възможно, прехода от пълно към непълно работно време. Работничка - майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето има право да работи надомно при същия или при друг работодател. След прекъсване на надомната работа, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, работодателят е длъжен на осигури на работничката работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратена - друга подходяща работа. Когато работничката премине на надомна работа при друг работодател, трудовото правоотношение с работодателя, при когото е на работа към деня на преминаването, не се прекратява, а работничката се намира в неплатен отпуск. Когато тя престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, неплатеният отпуск се прекратява. Ако длъжността е съкратена, работодателят й осигурява друга подходяща работа. Съгласно Закона за мерките и действията при обявеното извънредно положение (23 март 2020 г.) бяха въведени няколко спешни мерки. Работодателят може да променя работното време и да въвежда непълно работно време. Работник или служител, който е родител или осиновител на дете до 8-годишна възраст, има право да предложи писмено на работодателя промяна за определено време в продължителността и разпределението на работното време, преминаване към дистанционна работа и други промени в трудовото правоотношение, които улесняват съвместяването на професионалните и семейните задължения. Гъвкавите работни договорености включват възможността работниците да регулират моделите си на работа, включително чрез използване на договорености за дистанционна работа, гъвкави работни графици или намалено работно време. Работник, който се грижи за родител, дете, съпруг/съпруга, брат, сестра и родител на другия съпруг/съпруга или други преки роднини поради сериозни медицински причини, може да поиска гъвкави условия на работа. Изменение на трудовия договор се извършва по взаимно съгласие на страните и се изразява в писмена форма, при условие че в предприятието съществува такава възможност. Когато работодателят откаже да разреши гъвкав работен режим, на работника трябва да се представи мотивиран писмен отговор в рамките на 14 дни. От април 2024 г. служителите са длъжни да информират работодателите си за работното си място по време на дистанционна работа. Временни промени в работното място са разрешени за период до 30 дни в годината. По-рано Кодексът на труда позволяваше на работници/служители, които са родители или осиновители на деца на възраст до 8 години, както и на определени лица, полагащи грижи, да поискат временни гъвкави условия на работа (например непълно работно време, дистанционна работа, гъвкаво работно време). Съгласно реформата от 2025 г. възрастовата граница се повишава на 12 години. Източници: Закон за изменения и допълнения на Кодекса на труда SG № 27, 2024 г.
Специални отпуски
Служителите имат право на различни допълнителни отпуски по лични, социални, граждански и образователни причини. Служителите имат право на платен отпуск по лични причини, както следва: · Сватба на служителя: 2 работни дни. · Смърт или тежко заболяване на родител, дете, съпруг/а, брат/сестра и други близки роднини: 2 работни дни. Промяна на постоянното местожителство в друга местност: 2 работни дни. Има и разпоредби за следното: · Отпуск за даряване на кръв – на кръводарителите се предоставя кратък платен отпуск (регулиран от КТ и законодателството в областта на здравеопазването). · Отпуск за прегледи по време на бременност и кърмене – допълнителни почивки и отпуск за бременни и кърмещи служители. · Отпуск за граждански задължения – за участие в съдебни заседания, участие в ибори, военно или резервно обучение и др., регулирани в КТ и специални закони. Служзителите имат право по закон на неплатен отпуск до 30 работни дни за календарна година по лични причини, с необходимото съгласие на работодателя. Кодексът на труда и колективните трудови договори могат да предоставят платен или неплатен отпуск за профсъюзни задължения, участие в обучения, конференции или изпълнение на задължения като представители на работниците. През август 2022 г. България транспонира Директива (ЕС) 2019/1158 и въведе нов отпуск за полагане на грижи в Кодекса на труда, както следва. До 5 работни дни годишно с цел предоставяне на лични грижи или подкрепа на роднина или лице, живеещо в същото домакинство, което се нуждае от значителни грижи поради сериозни медицински причини. Служителите трябва да поискат отпуска предварително (обикновено в писмена форма) и може да се наложи да представят доказателство за медицинското състояние (например медицинско свидетелство). След получаване на съгласието на работодателя, служителите, записани в средно или висше образование, имат право на 25 дни платен отпуск за обучение годишно, както и на специални права, като 30 дни за заключителни изпити или защита на дипломна работа и до шест или дванадесет месеца платен отпуск за подготовка на докторска или постдокторска дисертация. Те имат право и на няколко неплатени отпуска за приемни изпити и сертификати за по-високо ниво. Всички отпуски за обучение, независимо дали са платени или неплатени, се зачитат за трудов стаж, а служителите могат да избират кога да ги използват, при условие че уведомят работодателя си предварително. Източници: §138-A, 167b и 311 от Кодекса на труда от 1986 г., последно изменен през 2025 г.
Наредба за условията на заетост за родители
- Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г. / Labour Code 1986, last amended in 2023
- Кодекса за социално осигуряване от 2003 г. / Social Security Code of 2003, last amended in 2018
