Отпуск по болест
Приходи/платен отпуск по болест
Работниците имат право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаториално-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи. Отпуските се разрешават от органите на здравеопазването. За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени по реда на Кодекса за социално осигуряване. Осигуреното лице трябва да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лица, не навършили 18-годишна възраст, както и при временна неработоспособност, причинена от трудова злополука или професионална болест. Парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплащат от първия ден на събитието до възстановяване или декларация за трайна инвалидност. Работодателят изплаща парично обезщетение за първите три работни дни от отпуска по болест (в размер на 70% от брутната средна работна заплата на служителя). От четвъртия ден нататък, паричното обезщетение е 80% от осигурителния доход и се изплаща от Националния осигурителен институт до пълното възстановяване на работоспособността или оценка за трайна нетрудоспособност. От 1 януари 2024 г. работодателите плащат само за първите 2 работни дни от отпуска по болест, в размер на 70 % от заплатата на работника. От 3-тия ден на болестта нататък, НССИ изплаща обезщетението. (Преди това първите три дни се плащаха от работодателя, а НССИ започваше да плаща от четвъртия ден.) Отпускът по болест се разрешава от здравните органи, отговорни за оценката на работоспособността на болен работник. Болничният лист се издава в деня на установяване на неработоспособността. Болничният лист трябва да посочва вида на неработоспособност, необходимостта от и вида на лечение и продължителността на отпуска. Работодателят е длъжен да предостави исканият отпуск по болест при представяне на сертификат за това. Максималният срок на отпуск по болест не е ясно определен в закона. източници: §162 на Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2025 г.; § 1, 40 и 41 от Кодекса за социално осигуряване от 2003 г.; https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1103&langId=en&intPageId=4433
Безплатни медицински грижи
Медицинска помощ се предоставя на работниците по Закона за здравното осигуряване. Схемата на задължителното здравно осигуряване се управлява от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). НЗОК предоставя здравни услуги на базата на плащанията на вноската за задължително здравно осигуряване. Националната здравно-осигурителна каса заплаща за голям брой медицински услуги: медицинско и стоматологично обслужване за предотвратяване на заболявания; извън-болнична и болнична медицинска помощ за диагностициране и лечение на заболявания; допълнително лечение, продължително лечение и медицинска рехабилитация; спешна медицинска помощ; стоматологични услуги; медицинско обслужване, в случай на домашно лечение; транспортни услуги за медицински цели, ваксини, задължителна имунизация и реимунизации; и асистирана репродукция. Повечето от медицинските услуги формират основния пакет, гарантиран от бюджета на Националната здравно-осигурителна каса. Този основен пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването.
източници: § 45 (1) (6) от Закона за здравното осигуряване 1998 г.
Сигурност на работното място
Работникът е защитен по време на срока на отпуск по болест, при условията предвидени в удостоверение, издадено от здравните органи. В закона няма ясно определение за максимална продължителност на отпуск по болест. Ето защо не може ясно да се заяви, че работникът се ползва от защита по време на първите шест месеца на заболяването.
Съгласно Кодекса на труда, трудов договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, ако работникът не е в състояние да изпълни възложената му работа поради заболяване, което е причинило трайно намалена работоспособност или поради здравни противопоказания въз основа на доклад на медицинските органи. Въпреки това, прекратяването не се допуска, ако работодателят може да осигури работа, подходяща за здравното състояние на работника и ако работникът се съгласи да поеме тази нова работа. Също така, работникът може да прекрати трудовия договор без предизвестие, ако не е в състояние да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не може да му осигури друга подходяща работа, съответстваща на предписанието на здравните органи.
източници: §325 (9) и 327 (1) от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г.
Регламентиране на работа по време на болест
- Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г. / Labour Code 1986, last amended in 2023
- Кодекса за социално осигуряване от 2003 г. / Social Security Code of 2003, last amended in 2018
- Закона за здравното осигуряване 1998 г. / Health Insurance Act 1998
Приходи/платен отпуск по болест
Работниците имат право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаториално-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи. Отпуските се разрешават от органите на здравеопазването. За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени по реда на Кодекса за социално осигуряване. Осигуреното лице трябва да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лица, не навършили 18-годишна възраст, както и при временна неработоспособност, причинена от трудова злополука или професионална болест. Парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплащат от първия ден на събитието до възстановяване или декларация за трайна инвалидност. Работодателят изплаща парично обезщетение за първите три работни дни от отпуска по болест (в размер на 70% от брутната средна работна заплата на служителя). От четвъртия ден нататък, паричното обезщетение е 80% от осигурителния доход и се изплаща от Националния осигурителен институт до пълното възстановяване на работоспособността или оценка за трайна нетрудоспособност. От 1 януари 2024 г. работодателите плащат само за първите 2 работни дни от отпуска по болест, в размер на 70 % от заплатата на работника. От 3-тия ден на болестта нататък, НССИ изплаща обезщетението. (Преди това първите три дни се плащаха от работодателя, а НССИ започваше да плаща от четвъртия ден.) Отпускът по болест се разрешава от здравните органи, отговорни за оценката на работоспособността на болен работник. Болничният лист се издава в деня на установяване на неработоспособността. Болничният лист трябва да посочва вида на неработоспособност, необходимостта от и вида на лечение и продължителността на отпуска. Работодателят е длъжен да предостави исканият отпуск по болест при представяне на сертификат за това. Максималният срок на отпуск по болест не е ясно определен в закона. източници: §162 на Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2025 г.; § 1, 40 и 41 от Кодекса за социално осигуряване от 2003 г.; https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1103&langId=en&intPageId=4433
Безплатни медицински грижи
Медицинска помощ се предоставя на работниците по Закона за здравното осигуряване. Схемата на задължителното здравно осигуряване се управлява от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). НЗОК предоставя здравни услуги на базата на плащанията на вноската за задължително здравно осигуряване. Националната здравно-осигурителна каса заплаща за голям брой медицински услуги: медицинско и стоматологично обслужване за предотвратяване на заболявания; извън-болнична и болнична медицинска помощ за диагностициране и лечение на заболявания; допълнително лечение, продължително лечение и медицинска рехабилитация; спешна медицинска помощ; стоматологични услуги; медицинско обслужване, в случай на домашно лечение; транспортни услуги за медицински цели, ваксини, задължителна имунизация и реимунизации; и асистирана репродукция. Повечето от медицинските услуги формират основния пакет, гарантиран от бюджета на Националната здравно-осигурителна каса. Този основен пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването.
източници: § 45 (1) (6) от Закона за здравното осигуряване 1998 г.
Сигурност на работното място
Работникът е защитен по време на срока на отпуск по болест, при условията предвидени в удостоверение, издадено от здравните органи. В закона няма ясно определение за максимална продължителност на отпуск по болест. Ето защо не може ясно да се заяви, че работникът се ползва от защита по време на първите шест месеца на заболяването.
Съгласно Кодекса на труда, трудов договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, ако работникът не е в състояние да изпълни възложената му работа поради заболяване, което е причинило трайно намалена работоспособност или поради здравни противопоказания въз основа на доклад на медицинските органи. Въпреки това, прекратяването не се допуска, ако работодателят може да осигури работа, подходяща за здравното състояние на работника и ако работникът се съгласи да поеме тази нова работа. Също така, работникът може да прекрати трудовия договор без предизвестие, ако не е в състояние да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не може да му осигури друга подходяща работа, съответстваща на предписанието на здравните органи.
източници: §325 (9) и 327 (1) от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г.
Регламентиране на работа по време на болест
- Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г. / Labour Code 1986, last amended in 2023
- Кодекса за социално осигуряване от 2003 г. / Social Security Code of 2003, last amended in 2018
- Закона за здравното осигуряване 1998 г. / Health Insurance Act 1998
