Работа и заплати
Минимална заплата
В съответствие с член 48 (5) от Конституцията, работниците и служителите имат право на минимално трудово възнаграждение. Минималната работна заплата са определя също от Кодекса на труда, както и от отделни постановления. Има една-единствена минимална работна заплата в страната, определена с постановление. Няма секторни, професионални или регионални минимални заплати.Минималната работна заплата е най-ниското възнаграждение за отработени часове или извършена работа. Регламентирането на индустриалните отношения (и всички свързани с тях въпроси, включително и на минималната работна заплата) от страна на държавата се извършва в сътрудничество и след задължителни консултации с представителите на работниците и представителни организации на работодателите. Националният съвет осъществява горепосоченото сътрудничество и консултации на национално ниво. Съветът включва двама представители на Министерския съвет, представителни организации на работниците (и служителите) и работодатели. Министерският съвет работи за определяне на минималната работна заплата, видовете и размерите на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудово правоотношение, доколкото те не са определени по силата на Кодекса. Критериите за определяне и актуализиране на минималната работна заплата включват нуждите на работниците и техните семейства, стандарт на живот, ниво на заплатите и доходите в страната, обезщетения за социална сигурност, икономическо развитие, производителност, степен на заетост и съответните стандарти на живот на други социални групи. Минималната работна заплата за работник на пълен работен ден (8 часа на ден и 40 часа за 5-дневна работна седмица), от 1 януари 2014 г., се определят като 340 лв на месец или 2.03 лв на час. Стажанти, при период на обучение до 6 месеца, получават трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата.
Минималната заплата се коригира автоматично, като процентите се индексират спрямо разходите за живот. В допълнение социалните партньори сключват национално междусекторно споразумение след изтичането на всяка 2-ра година. Това споразумение определя максималния марж, в рамките на който разходите за труд могат да нарастват. Съгласно Указ № 244, минималната работна заплата се определя както за месечни, така и за почасови ставки за нормално работно време при петдневна работна седмица. За да се приведе в съответствие с Директивата на ЕС за адекватна минимална работна заплата, законът изисква минималната работна заплата да бъде 50 % от средната брутна заплата за последните 12 месеца. Минималната работна заплата не може да бъде определена под предишната ставка. Инспекторите по труда се убеждават в изпълнението на колективните трудови договори. Те имат достъп до работните места и следят архивите и документите, необходими за гарантиране на спазването им. Неспазването на минималната работна заплата, определена в задължителния колективен трудов договор, сключен в рамките на Националния съвет по труда или на съвместен комитет, води или до наказание лишаване от свобода между 8 дни до 1 месец за работодателя или негов представител или глоба, или и двете. Източници: §48 (5) от Конституцията на България 1991 г., последно изменена през 2015 г.; § 3, 218 и 244 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г.; Постановление № 129 за изменение на наредбата за заплатитеЧл. 04 и 56 от Закона за колективния трудов договор и съвместните комисии от 1968 г; чл. 6 от Закона за насърчаване на заетостта и конкуренциятаУказ № 244 от 23 октомври 2024 г.; §10 от Наредбата за договаряне на работната заплата, 1991 г.
Редовно трудово възнаграждение
Изплащане на трудовото възнаграждение е регламентирано от Кодекса на труда. Основното месечно възнаграждение за труда се изплаща в рамките на един месец. Това е също и основата за изчисляване на прослужените години. Основното месечно възнаграждение е част от брутното месечно възнаграждение. То включва основното възнаграждение и допълнителните възнаграждения, добавени за изплащане на социалноосигурителни вноски, плосък данък от 10%, поемани от служителя. Договореното възнаграждение е възнаграждението, договорено между страните в трудовия договор или в съответствие с Кодекса на труда. Основното и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и честотата на тяхното изплащане се определят с трудов договор. Трудовото възнаграждение се изплаща в брой. Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор. Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Заплатите са платени авансово или окончателно всеки месец на два пъти, освен ако не е договорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка. По писмено искане на работника или служителя трудовото възнаграждение може да бъде изплатено но негови близки или да се депозира в посочена от него банка . Като общо правило, не могат да се правят удръжки от заплатата на работника, без неговото съгласие. В някои случаи удръжките са разрешени, като удръжки за получени авансови плащания, надвзети суми в следствие на технически грешки, приспадащи се данъци, осигурителни вноски и други удръжки, разрешени съгласно закона.Съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой, големите работодатели са длъжни да изплащат заплатите изключително чрез банкови преводи.
Източници: §66 и 269-272 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2025 г.
Нормативни документи за работа и заплати
- Конституцията на България 1991 г., последно изменена през 2015 г. / Constitution of Bulgaria 1991, last amended in 2015
- Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г. / Labour Code 1986, last amended in 2023
- Постановление № 129 за изменение на наредбата за заплатите / Decree No. 129 concerning the transition towards negotiations on wages
- Закона за колективния трудов договор и съвместните комисии от 1968 г. / Collective Agreements and Joint Committees Act 1968
- Закона за насърчаване на заетостта и конкуренцията / Act Concerning Employment Promotion and Competition
Минимална заплата
В съответствие с член 48 (5) от Конституцията, работниците и служителите имат право на минимално трудово възнаграждение. Минималната работна заплата са определя също от Кодекса на труда, както и от отделни постановления. Има една-единствена минимална работна заплата в страната, определена с постановление. Няма секторни, професионални или регионални минимални заплати.Минималната работна заплата е най-ниското възнаграждение за отработени часове или извършена работа. Регламентирането на индустриалните отношения (и всички свързани с тях въпроси, включително и на минималната работна заплата) от страна на държавата се извършва в сътрудничество и след задължителни консултации с представителите на работниците и представителни организации на работодателите. Националният съвет осъществява горепосоченото сътрудничество и консултации на национално ниво. Съветът включва двама представители на Министерския съвет, представителни организации на работниците (и служителите) и работодатели. Министерският съвет работи за определяне на минималната работна заплата, видовете и размерите на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудово правоотношение, доколкото те не са определени по силата на Кодекса. Критериите за определяне и актуализиране на минималната работна заплата включват нуждите на работниците и техните семейства, стандарт на живот, ниво на заплатите и доходите в страната, обезщетения за социална сигурност, икономическо развитие, производителност, степен на заетост и съответните стандарти на живот на други социални групи. Минималната работна заплата за работник на пълен работен ден (8 часа на ден и 40 часа за 5-дневна работна седмица), от 1 януари 2014 г., се определят като 340 лв на месец или 2.03 лв на час. Стажанти, при период на обучение до 6 месеца, получават трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата.
Минималната заплата се коригира автоматично, като процентите се индексират спрямо разходите за живот. В допълнение социалните партньори сключват национално междусекторно споразумение след изтичането на всяка 2-ра година. Това споразумение определя максималния марж, в рамките на който разходите за труд могат да нарастват. Съгласно Указ № 244, минималната работна заплата се определя както за месечни, така и за почасови ставки за нормално работно време при петдневна работна седмица. За да се приведе в съответствие с Директивата на ЕС за адекватна минимална работна заплата, законът изисква минималната работна заплата да бъде 50 % от средната брутна заплата за последните 12 месеца. Минималната работна заплата не може да бъде определена под предишната ставка. Инспекторите по труда се убеждават в изпълнението на колективните трудови договори. Те имат достъп до работните места и следят архивите и документите, необходими за гарантиране на спазването им. Неспазването на минималната работна заплата, определена в задължителния колективен трудов договор, сключен в рамките на Националния съвет по труда или на съвместен комитет, води или до наказание лишаване от свобода между 8 дни до 1 месец за работодателя или негов представител или глоба, или и двете. Източници: §48 (5) от Конституцията на България 1991 г., последно изменена през 2015 г.; § 3, 218 и 244 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г.; Постановление № 129 за изменение на наредбата за заплатитеЧл. 04 и 56 от Закона за колективния трудов договор и съвместните комисии от 1968 г; чл. 6 от Закона за насърчаване на заетостта и конкуренциятаУказ № 244 от 23 октомври 2024 г.; §10 от Наредбата за договаряне на работната заплата, 1991 г.
Редовно трудово възнаграждение
Изплащане на трудовото възнаграждение е регламентирано от Кодекса на труда. Основното месечно възнаграждение за труда се изплаща в рамките на един месец. Това е също и основата за изчисляване на прослужените години. Основното месечно възнаграждение е част от брутното месечно възнаграждение. То включва основното възнаграждение и допълнителните възнаграждения, добавени за изплащане на социалноосигурителни вноски, плосък данък от 10%, поемани от служителя. Договореното възнаграждение е възнаграждението, договорено между страните в трудовия договор или в съответствие с Кодекса на труда. Основното и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и честотата на тяхното изплащане се определят с трудов договор. Трудовото възнаграждение се изплаща в брой. Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор. Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Заплатите са платени авансово или окончателно всеки месец на два пъти, освен ако не е договорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка. По писмено искане на работника или служителя трудовото възнаграждение може да бъде изплатено но негови близки или да се депозира в посочена от него банка . Като общо правило, не могат да се правят удръжки от заплатата на работника, без неговото съгласие. В някои случаи удръжките са разрешени, като удръжки за получени авансови плащания, надвзети суми в следствие на технически грешки, приспадащи се данъци, осигурителни вноски и други удръжки, разрешени съгласно закона.Съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой, големите работодатели са длъжни да изплащат заплатите изключително чрез банкови преводи.
Източници: §66 и 269-272 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2025 г.
Нормативни документи за работа и заплати
- Конституцията на България 1991 г., последно изменена през 2015 г. / Constitution of Bulgaria 1991, last amended in 2015
- Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г. / Labour Code 1986, last amended in 2023
- Постановление № 129 за изменение на наредбата за заплатите / Decree No. 129 concerning the transition towards negotiations on wages
- Закона за колективния трудов договор и съвместните комисии от 1968 г. / Collective Agreements and Joint Committees Act 1968
- Закона за насърчаване на заетостта и конкуренцията / Act Concerning Employment Promotion and Competition
